Off News, 02.04.2025 - Има ли у нас канал за легализиранe на фалшиви дипломи от Украйна

При 5 фармацевтични факултета напът е откриването на шести, въпреки становището на Фармацевтичния съюз, че такава потребност няма. От години функционира и един „скрит“ фармацевтичен факултет - Украйна, който бълва кадри и във военно време

Пет са фармацевтичните факултети у нас, които обучават магистър-фармацевти. Годишно се дипломират около 400 студенти с тази специалност. В края на март от Министерството на образованието и науката внесоха за обществено обсъждане проект Проект на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за откриване на нов Факултет по фармация в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Проектът е получил одобрението на Министерството на здравеопазването и положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Основният аргумент на вносителите е „острият недостиг на магистър фармацевти в Югоизточния и Южния централен район“.

Според Българския фармацевтичен съюз (БФС) такъв недостиг няма, напротив - страната ни е в първите места в ЕС по брой фармацевти на глава от населението и четвърта по брой аптеки по същия показател. От БФС са изпратили и солидно аргументирано становище против откриването на нов факултет по фармация.

Роенето на тези факултети води до девалвация на професията. Когато аз кандидатствах „Фармация“ през 1998 г., балът за магистър-фармацевти беше много висок. Имах 5,80 и 5,40 и треперех дали ще вляза. В момента момчетата се приемат с малко над 3. Някак не може и с двойки, казва Димитър Маринов, председател на съюза.

По думите му това е единственото медицинско съсловие, което расте и се подмладява. "Учебните ни заведения се стараят, има страхотни студенти. Като цяло нивото е сравнително добро, но няма нужда от повече факултети. В момента всички факултети са на 60% от капацитета си, твърди Маринов. Според него търсенето на магистър-фармацевти е функция от откриването на нови и нови аптеки.

"Броят аптеки в страната е много голям, няма критерии за откриването на нови. Националната аптечна карта беше създадена с идеята да има някакви критерии, но в момента е просто инструмент за анализи", казва Димитър Маринов. Той обаче е категоричен, че роенето на аптеките не улеснява достъпа до лекарства.

Може да имате 15 аптеки в близост и това, което търсите, да го няма в нито една. Защото е дефицитно. Дори няма да е в забранителния списък на СЕСПА, защото ще е в страната, но няма да имате достъп до него, както нямат достъп и много от аптеките. Това лекарство ще чака тихо и кротко в даден склад да падне забраната за износ, ако има такава, или да се събере определено количество, което да бъде реекспортирано. Другият вариант е да го има само в определени аптеки, които са свързани със склада, собственост на същото лице, коментира председателят на БФС.

Той посочи и чии интереси обслужва роенето на факултети и студенти по "Фармация".

Интересите са на големите вериги, защото те имат непрекъсната нужда от персонал, а и имат възможност да избират. Ако даден магистър-фармацевт иска иска да работи според утвърдените добри практики – да съветва пациента, да го консултира за даден медикамент, това бави опашката. За да се върти оборотът, трябва да има много магистър-фармацевти и те да са готови да работят безропотно, без да задават въпроси. Не дай, Боже, да откажат да изпълнят нещо, което не е в интерес на пациента! Това ще намали оборота, няма да се постигнат таргетите. Не говорим за фармация, а за търговия, подчертава Димитър Маринов.

Той е скептичен, че мнението на съсловието ще бъде взето предвид. „Становището ни няма значение, има значение какво е казал определеният кмет, какво е обещал и дали е близък до някоя партия“, заключава Маринов.

Скритият фармацевтичен факултет

Димитър Маринов казва, че у нас има и един "скрит факултет" – Украйна.

В Украйна има няколко медицински университета, които обучават магистър-фармацевти, някои от тях са буквално на огневата линия, но продължават да бълват студенти. Не говорим за украинци, които бягат от войната, завършили са там и искат да работят тук. Говорим за българи, които по време на война отиват там и искат да учат в Меката на фармацията до фронтовата линия. Парадоксално е, при условие, че и при нас не е трудно да влезеш, особено за момчетата, където е достатъчно да изкараш тройка. Но не кандидатстват тук. Дали отиват физически да учат там обаче е друга тема. Съгласно единните държавни изисквания за специалност „Фармация“ се признава само редовна форма на обучение, което означава определен брой присъствени часове, аудиторна заетост и т. н., уточнява Димитър Маринов.

По думите му органът, който признава дипломите на завършилите в чужбина (вкл. в Украйна) е министърът на здравеопазването. Българите, които са завършили в Украйна, трябва да минат през комисия – консултативен съвет към министъра на здравеопазването.

Цялото интервю можете да видите ТУК.