Резултати от Проучването на PGEU за 2019 г. за недостига на лекарства

Ежегодно Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU) провежда сред своите членове проучване за въздействието на недостига на лекарствени продукти за Европа като цяло от позицията на фармацевтите. Резултатите от Проучването за 2019 г. за недостига на лекарствени продукти са въз основа на анкети в 24 европейски страни.

Основни констатации от допитването:

1. Във всички страни, включени в проучването, е имало случаи на недостиг на лекарства в аптеки през изминалите 12 месеца, като голямото мнозинство от анкетираните (87%) посочват, че ситуацията се е влошила в сравнение с 2018 г.

2. От недостиг в аптеки са засегнати всички класове лекарства.

3. В повечето страни от проучването (67%) над 200 лекарствени продукта са включени в списъците на лекарства с недостиг към момента на попълване на анкетата.

4. Всички анкетирани страни посочват, че случаите на недостиг на лекарства причиняват притеснение и неудобство за пациентите. Прекъсване на лечението (в 75% от страните), по-големи разходи за сметка на пациентите заради това, че се налага да плащат по-скъпи алтернативи или алтернативи, които не се реимбурсират (58%) и неоптимално лечение и/или по-слаба ефикасност (42%) са други определяни като отрицателни последствия за пациентите при недостиг на лекарства.

5. Счита се, че недостигът на лекарства засяга неблагоприятно дейността на аптеките в повечето страни, като намалява доверието на пациентите (в 92% от държавите), води до финансови загуби заради времето, инвестирано в справяне с недостига (82%) и по-ниска удовлетвореност на служителите (79%).

6. В отделните държави в Европа се наблюдават големи различия в областта на правните решения на разположение на фармацевтите при недостиг на лекарства. Заместване на липсващ лекарствен продукт с генеричен такъв (в 79% от страните), доставяне на същия лекарствен продукт от алтернативни оторизирани източници, например други аптеки (63%) и внос на лекарствения продукт от държава, в която е наличен (46%) са решенията, които могат да се предложат в повечето европейски страни.

7. Времето, което фармацевтите се налага да отделят на случаи на недостиг на лекарства, нараства от 5,6 ч. средно на седмица (2018 г.) до 6,6 часа на седмица.

8. 25% от страните, участвали в проучването, посочват, че все още няма действаща система за съобщаване на случаи на недостиг, която да се ползва от фармацевтите в съответната страна, въпреки че фармацевтите често се сблъскват с или предвиждат трудности при снабдяването, преди индустрията или търговците на едро да установят настоящ или бъдещ проблем.

9. В повечето държави фармацевтите получават необходимата информация за недостиг от търговците на едро (71%), агенциите по лекарствата (67%) и фармацевтичните организации (42%).